С контрастни размери
сме митовете и ние.
До паметника на „Врабча”

На четир`сет години мъките хрусках.
Скитах в обещания лепливи,
сандалите ми те засмукаха

Спорят здраве и болест за мен.
Химните, радостта
в котел себеотказване кипват,

ПросЯшко ложе,
път в къпини.
Светът не ти говори

Пет пътя има към рая.
Покой на душата.
Доброта в нравите.