Дома, разграбен, опустял,
наново събираме.
Меланхолно,
гвозд подир гвозд,
треска след треска,
отчаяни, но не спираме!
Братя забегнаха,
пропиха се,
примириха се.
Сестри,
не е за казване,
деца...
Сълзите пресъхнаха,
коравосърдечие
ни обрече.

Тук имаше смях и мечти,
суетня,
шумове на живота,
аромати от гозби
и скърцане на любов.

... Скръцна черчеве
с откъсната панта.
От пробит олук
врабченце полетя.

харесва ми много!
Следващият път ми се иска да прочета нещо на друга тема.
Баналната. Със и без кавички.
Ще се досетиш ли?