Мама знае какъв е редът
и си приготвя дрехи «за умреж».
Отключва музея на гардероба
и всички спомени преподрежда.
Запазена рокля,
манто недоносено,
чорапи от по- плътните,
които скриват дефектите,
чаршафа и одеалото,
комбинезон.
Кой ли носи днес комбинезон?
Кой би харесал роклята,
очарователна заради нещо някога
и мантото, което не пази
от земната влага?
Когато дойде мигът,
объркани и втрещени
ще забравим приготвения пакет
и ще пипаме като сомнамбули.
После, когато прециним,
че душата е достатъчно далеко
ще напълним спомените в чували
и ще ги сложим до кофите.
Недоизживени, недоизтъркани,недоразказани.
Може би имащи смисъл,
но непотребни никому.
Материя, която следва плътта
от кал породена.
Вие сте виждали смолясана жилетка,
измъкната от черен чувал
и сгазена в локвата
от коли и от хора.
Това са спомените на мама.
С тях тръгват вмирисаните на кухня
шкафове,
Полуизтърбушени, полуздрави столове,
маса с напукана политура
и гардероб с разкривени панти.
Сервизи, с изтрито позлатяване
и стъкло станало непрозрачно
като старческо око.
Всичко, което я обкръжаваше като познато,
всичко, което бе смятала за «дом»
тръгва със стопанката си.

Колко късогледи сме,
когато пишем поезия
и искаме да ни надживее.
 

Поет!
Чу

Оценката ти е чест.