По ръба на морето
Където
Петите
Смиряват вълните…

Във времето, когато
погледът улавяше от разстояние
и мъжките, и женски форми,
едно парео
с шарките на пеперуда
трагично в пясъка се биеше,
заробено да гали глезени
от мляко и какао.
Натам вървяха
глезени какаови
с крилцето пеперудено.
Загубваха и цвят, и форма,
на точица изчезваха.
Остана в мен…
по погледите все натам разбрах,
че и за други,
още други,
други,
остава нещо трайно,
в мрамор ваяно,
когато шарките на пеперуда
са изчезнали.