Пет пътя има към рая.
Покой на душата.
Доброта в нравите.
Ведрост в общуване.
Геройство в бедите.
Обилен плод на ръцете.

Три пътя има към рая.
Чер мрак- сълзи сред сълзите.
Сив залез- старост сред старците
Розова заран- радост сред радостта.

Един път има към рая.
Смъртта.
 

В пустошта,
от където тръгват душите,
аз, Вергилий за поет,
сред стели и плочи мъхясали,
разказвам съдби и животи,
Разказвам смисъла на смъртта.

Той заслужаваше да му кажа
„Жив и здрав, бай Гошо”,
когато умря,
защото така бяхме свикнали.
Добре се отнасяхме помежду си.
„Нали не се омъчняваш,
измъчена душо,
когато пред некролога ти
си помисля
„Жив и здрав, бай Гошо”?