ПросЯшко ложе,
път в къпини.
Светът не ти говори
или
ти в червата мразиш и света?

Какво е да си недоволен
от неразбиране,
когато сам не схващаш,
справедливост или не
е престъпление?

Когато вземаш,
те удрят през ръката.
Най- естествено ще мислиш:
сърца от лед;
души пресъхнали;
клетвопрестъпници;
себични търтеи;
злодеи нощни.

Изваждай револвера
на гангстер
от Чикаго. Бум!

Това не е жигосаният ген,
че ти си роб, достоен за подметка,
нито камшик е твоят жезъл.
Пътят ще отваряш сам.
Дерат къпините,
вик „Не е твое”,
пламъци от револвери.
„Бягай, куче!”

Не си овца за стригане,
нито овцете стрижеш.
Катър!
Една следа от кръв.
Венецът трънен
плът и път раздира,
без шанс отвъден
и прераждане.
Без чест сред ложе.
Черно.