Спорят здраве и болест за мен.
Химните, радостта
в котел себеотказване кипват,
пяна огъня дави.
Бодростта става късен продукт
в обедни прозявки с много кафе,
а засмолени очите двоят
къртичия мрак на нощта.
Тази грипна отпадналост…
трескав съм…
Болестта надделява.

Когато пикът отмине,
когато ме върне доброто,
когато прилепите изчезнат,
презпанелно ще имате статус
"Тук е Животът",
защото не чувам
на Фауст лопатите.
Не ща илюзии,
искам здраве и светлина.