На четир`сет години мъките хрусках.
Скитах в обещания лепливи,
сандалите ми те засмукаха
с младостта.
Мои събратя изчезваха тихо
като очила без калъф,
като чепка от грозде,
като блясък от бута
на златно теле.
Скакалци и проказа над всички
Оцелявах- четир`сет години
като бинтована мумия,
гризеща пясък.
Времето свърши.
Часът дойде!
Да вдигнем скрижалите!
Четир`сет години
в кивота тежал ми е
пясък.