Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2018 09:57 - По пътя
Автор: anonimnik Категория: Поезия   
Прочетен: 297 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
С контрастни размери
сме митовете и ние.
До паметника на „Врабча”
остана да се надуваме.
Не останаха герои неомърсени.

+++
В този ден беше слънчице,
Много народ бяхме- хиляди.
Щяхме да тръгнеме с тленното
от Георги Димитров останало
с мир към земята понесли го.

В траур ли щяхме да плачеме
или с юмруци вдигнати
щяхме гнева си да викаме?
Още кипеше, превираше,
кой ли пък нещо разбираше?

Носехме свито в душите си,
миналото и днешното,
хем зарад нещо несигурни,
хем за двубои решителни,
кръстният път си избирахме.

Може би, заслужаваше
да поведем революция,
както ни „Вождът” съветваше ,
но бяхме добре възпитани,
битката би ни напрашила.

В тихия ред бяхме свикнали
да чакаме и съобразяваме
кога ще дойде момента ни,
да се придвижи и нашето,
юмрукът ни безполезен бе.

Когато от фронта войниците
се връщали с дух решителен,
живот не веднъж рискували,
на езика им лепнел крясъкът
и смелостта на сърцето им.

Когато за митинг тръгвали
опърпаните работници,
нямало още да чакат,
утре без хляб издъхвали,
„На крак, братя” викали.

Павета ние тъпчехме,
с очи надолу гледахме,
къде ти да се провикнеш,
или да тропнеш по масата,
мирът си бе изкусителен.

Светът за вечен го имахме
и вечен юни чакахме,
не смятахме, че участие
от нас ще бъде изисквано,
природно идеше раят ни.

Всеки за своето мислеше,
отгоре, на длъжност дето са
те за народа да мислят
и за доброто на класата.
Ние сме пас, не участваме.

Тоз „пас”, наш, уви погрешен бе.
Ва банк ни бяха залозите,
а нашето тъпо мълчание
остави ни покрай кофата.
Загребаха ни държавата.
 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anonimnik
Категория: Поезия
Прочетен: 143683
Постинги: 167
Коментари: 102
Гласове: 272
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031