Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2019 10:46 - Автобусният шофьор пък си сложил икона.
Автор: anonimnik Категория: Поезия   
Прочетен: 376 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.02.2019 11:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Много погледи там са забити,
но прашинки слепят очите 
и възприятията не го разчитат, 
така че виждат не нагледа,
а пустини, може би плажове,
небета, морета и
кръстове на самолети.
Това не е Месия,
защото всички сме равноправни,
тук всички пътеките са равни,
успоредно пространни,
като на четка следата по стената,
на която всеки косъм
съосен 
чертае път уникален,
а всъщност сливащ се със съседа,
така че става равно- равно,
само за гледане 
и естетична наслада
от всеобщата правда.
Заради това, не се чудете,
че щом  встрани се озовете,
ще ви обере парцала
(иначе казано лумпенизирани)
ще бъдете префасонирани
в безформено петно,
за боклука.
Не е въпросът за строя,
нито строежа,
просто изглежда,
така светът устроен е,
та боята и четката 
определят красотата на гледката,
а опашата гамета   
от комета
връз синьото се приема за знамение,
че се руши световното споразумение.
"Моля, госпожо", казва някой в автобуса,
който не друса  като буржоазна карета,
а в него си дупчи билета
един не от тук,
а госпожата отива да бачка
и не е с малаков,
а с дънки, нарочно разпорени
и с идиотска  татуировка по модата,
от която не се разбира
дали е дракон или мастилото
се е разляло по рамото.
Госпожата псува наум каруцарски
и си оправя кичура царски
на глас.
"Не ме бутай!" и следва мълчание,
което доброто възпитание
превежда като пикселирано замазване
на думи, не за показване.
На госпожата не хлопа дъската,
тя е просто боинката от боята,
една от всички
и като всички- една.
А господинът, тоз, не-от-тука,
дето името му не знаят,
затова така го ласкаят,
иначе щяха да му викат "чичо" или "момче",
нещо безразлично,
колкото да има как да се обърне, 
че да му покажат с помахване
да се мръдне
та да не ни нацапа бохчата.
Този същият гледа да не се различава,
сигурно утре ще пита къде си да направи манту
или тату,
ваксинация или може кастраця,
просто както го е разбрал,
за да стане по- скоро неразделна част от пейзажа.
Ами, така е, човек иска да бъде приет,
с цената на обезличение,
точно колкото и да е запомнен
като изключение.
Всички с дънки нацепени- но уж уникално.
с татуировки, по- специалните и анално.
с приказки ужасно тривиални,
но паранормални,
(сиреч някаде отстрани.
Уж различни, но без да се отклоняват на косъм
от съседните милиони осем.)
Поради това пълна с госпожи и господа,
ламанинената кутия с боя
носи своето сиво еднообразие
насам и натам, докато един ден
не го размаже по стълбовете с портрети,
вече с имена и щамповано цвете
за да разберете, че сивата точица,
е изсъхнала и се е пренесла при мъртвите,
за което свидетелстват други точици-
сивородни и сивоблизки н
а покойната.

А там, там не чака спасение.
Според евангелското построение,
то се отнася за душите,
а вие да знаете капчици
боя, дъжд, тиня, сперма,
да има душа?



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anonimnik
Категория: Поезия
Прочетен: 143763
Постинги: 167
Коментари: 102
Гласове: 272
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031