Толината на ръката.

Мама.

Капещият бистър дъжд

от стрехата,

уютът в дома.

Тате.

Красиво и нежно,

като майско слънце.

Градина зелена

и червена.

Гората с безброй аромати.

Безброй, тъкмо безброй.

Дори камъчетата в пътеките,

слюдено блестят,

и росата

по листята,

обрамчила ги

е диамантен обков…

Прелест.

Ами игрите на слънцето

и сенките,

под ласки вятърничави?

Ами птичите песни,

щурците

и хороводът на тревите?

Ами радостта на близките,

усмихнати само

защото сме заедно?

Барабани есенният дъжд,

потръпвам.

Там- тарарам.

Там- там- там.

Какво ме чака?

Който е живял прекрасно,

е дъхав ябълков цвят,

предричащ чуден плод.