Ай, ай, ай- ай.
Пей, не заплаквай,
защото радват се в песента,
радват се, мила, сърцата.

От Сиера Морена,
две черни очи.
Две черни очи
и рокля басмяна,
с тънки жилави ръце
и нозе.
Две черни очи.

Ай, ай, ай- ай,
небенце мое,
синя е роклята,
черни косите.
... басмяна е.

Сиера Морена,
Монтана.
Черните очи
гордо, свободно,
високомерно,
по камъните газят
като по сърца.
Небенце мое.

Който напусне гнездото,
небенце мое, страда,
и който птицата изтърве,
не е късметлия.

А ти имаш бенка на устната
и няма да те изгубя,
белязана си.
Хванах синята птица,
роклята басмяна стигнах,
небесата...
небенце мое.

Слизат от Сиера Морена
две черни очи,
небенце синьо, басмяно,
с бенка незабравима
на устните.
Мои са, небенце мое,
от гнездото ви ги отнех,
контрабанда.
Други птички в гнездото ще има,
не тъжи,
небенце мое.
Радвай сърцето,
в други земи ще пеем,
без бандерол,бариери,
небенце мое.

Слизат от към Монтана,
игриви стъпки,
Ай, ай, ай- ай.
Пее сърцето.
Недей тъжи с песента,
която радва душата!
Която радва сърцата,
небенце сладко

Не стъпват по скалите- бръсначи,
а като къс от небето
се плъзгат, летят,
нозете ти, мила.
Очите ти черни,
гнезда са,
които бленувам.
Ще те грабна,
Ще те прегърна
и стрелата на Купидон,
в сърцето ми кървящо
ще прободе и твоето,
за да се слеят,
а роклята синя,
нека вятърът носи
в небето безкрайно.
Небенце мое,
неземно.