Класика от френския шансон- 1964 г. Жан Фера възпява планината, която ражда хора.
 
Един по един напускат своето.

/по японски и тревненски мотиви/
 
Полят от теме до пети с коприна,

Гледаме обсебващи наивни филми
и нелепи игри, с премерена възбуда,
в делник, който не разбираме.

Както е известно, още от Андерсеново време, когато хората ги няма, вещите започват да си говорят. Животните са се научили да си говорят още по- рано, от Езопово време. Не зная как е станало, еволюция.
При това те си говорят за нещата от...

       Шопските полкове са били страшни през войните на 20 в. Шопите са надеждни войници, макар сурови и недодялани. За тяхно оправдание бих казал, че коравото трудно се одялква Не са намерени още инструменти за шлифовка на шопи. И диама...

По Вазов
„И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.”

Риза с пеш върху колана,
водка, сплъстена коса,
песен с припев „Ваща мама”,

Наяве в сън, болникът блед
неясно брътви и зове „Мария”.
 

Нейде по света
деца играят на война.
Другаде- на мир.

Гледах филм с милионен бюджет.
Какво от това?
Написах стих. На кой му пука?

Дядо Нойо здравата кове,
зетьовете бичат кедрите ливански.
Бързат. Датата е оградена с кръгче.

В библейски пущинаци,
екскурзовод ми хвали Палестина.
Като да не е родом от България.