Отдавна не ходя на Софийски театри. Тогава ме отблъсна вулгарността, която дори Еврипид не си позволява в древната страна с доста разпуснати нрави и бакхически волности. Рекох си, че нещо класическо като "Котка върху горещ ламаринен покрив" в Сълзата ще е приемливо. Е, не е. Използват се думи, които и при анонимността на интернет се санкционират. Произнасят ги уважавани артисти и ги е приел награждаван режисьор. 
Във филма от 1958 г. , поставен от Ричард Брукс, Елизабет Тейлър и Пол Нюман нямат такива реплики. 
В превода на пиесата на български от 1981 г. няма такива думи. Аз не мога и да си представя Виолета Гиндева и Стефан Гецов да се мърсят с такъв език. Прочее, в сегашния спектакъл е използван същия превод и явно мърсотиите са добавени от театралния драматург или режисьор.
Не зная каква е била културата на американците, отразена от Тенеси Уйлямс, но ако оригиналният текст я отразява по този начин, по който е представена пред българска публика, доста ниска ще да е била. По наградения с Пулицър филм, не ми се вярва, но режисьорът сигурно е попорчел нещо в повече.
У нас, едва ли пиесата е насочена към публика от простаци, за да им се представи на "разбираем" език. Посещението на театрални постановки влиза в статистиката за определяне "културност", Боже, опази. 
Допускам, че режисьорът Стайко Мурджев няма виждания за сложно представяне на образи и конфликти и заменя простичкият си поглед към пиесата с простащина. Е, има едно представяне на леглото като особена трибуна на заявяване на претенции за собственост върху имота, което ме кара да си помисля, че е разсъждавал, но иначе смятам, че употребата на просташки думи, ако не съществуват в оригинала са преднамерена обида както към автора, така и към публиката.
Опростена пиеса, предназначена за простаци.