Високо в планината,

изведнъж,

както става в Балкана,

заиграха ръченица фурии.

Тръскаха се пендарите и звъняха,

искряха, гърмяха,

петите набиваха трапове

и дум- дум, блъскаха

опънатата кожа на земята.

Вода като езеро неподвижно

над мен, около мен и в мене.

Тревите в синьо. Водораслено.

Какъв ти заслон. Паднал покрив

на хранилка.

Колове гнили, меки като гъба,

но стои някак си като лодка

в леденото езеро отгоре.

Да се прислоня, да тече само отдолу,

а отгоре да капе.

Каква неестествена мечта,

каква преобърната картина.

Потоп не се сбъдна.

Времето се обърна, дъждът намаля.

След шляпането в треви и обувки,

до горе наляти,

под навеса се мушна,

с коси пльоснати, сякаш риза

на камък край Дунава,

човек.

С устни лед сини,

и вибрации не на аура,

а на тяло, което се мъчи.

Момиче.

Нямо,

само зъбите казват какво му е.

Чат- чат- чат.

Вървим и крепя я,

залита безсилна, наляво, надясно,

напред и назад.

Егрек и колиба!

Господи, колиба!

… и пуши!

Като дома на Слънцето.

Ще ни срещне ли Слънчова майка?

Вътре дядка.

Ергенска, пастирска мърсотия,

презряна.

Обръща се повяхнало,

размества да седнем

хули времето, справедливо.

После вади шише със ракия,

неоспоримо наръчва.

„Събличай я скоро. Гърба и гърдите

разтривай. Не чакай!”

Кой съм аз и защо?

А синята душа като че ли

насечена отлита с всяко тракане.

Събличам. И сутиена. До голо

Безукорно тяло. Девойче,

преди да стане германка.

Простете.

Стегнат бюст, плосък корем,

без грам от излишно.

Гръбначен стълб прав,

слизащ натам където бяха

мокрите панталони

и всичко това ослепително бяло,

като минато със синка.

Разтриване до задъхване,

не помръдва,

като удавница.

Дядото изцежда дрехи и суши.

Разтривам до пот.

Тялото още студено.

Разтривам до умора.

Тялото не е ледено.

„Ще оживее” казва спасителят

и излиза да дръпне цигара.

Капнах. Нямам сили.

Тя се обърна сама!

Дядото я покри с черга,

твърда, клеясала и ме потупа.

Все едно Господ е слязъл.

Има нещо особено,

когато спасяваш живот.

Дали се отнасяш като с равен,

дали се чувстваш объркан,

дали е от умора

и търсиш ежедневието,

вместо еуфории,

но такъв момент не е за любов.

Връзката е станала кръвна,

като че душата сам си я дал.