- Жено, остави ме!

- Моля, Боже,

ако може,

остави сина ми.

Макар на петдесе,

ми е дете.

Защо от рак да се топи?

Кажи!

- Ех, мъка горка,

Старецът наплюнчи пръста

и тефтера запрелиства

- На колко казваш?...

… мил`ярд и сто, мил`ярд и двеста,

ето го и него.-

Издърпа молива иззад ухото

и го задраска.

Старата изправи си гърба.

.

.

- Но, Боже, що му стори на детето?

На двадесет и две

да мре?

Разсейки! Труп!

Торба от кокали и кожа!

Страшно, Боже, страшно!

- Ех, жено, нали е редно,

сметките ни да излизат!

- Не истина е, Господи,

не, не е истина!

Милост със бройки не става.

- Че как ще уреждам света ни тогава?