Постинг
12.10.2020 18:40 -
Има ги
В сукмани и литаци,
самодиви
С коило във косата,
на колело в тревата
росна.
Босоногият им аромат
на мащерка с пелин
прелита стръковете,
боядисва кръговете
в тъмно.
Блестят нозете,
пара от земята
и цветен прах,
сред белезникава мистерия,
магия и съновидение
и пак живот.
Не спира танцът,
изоран с булдозери,
засят с асфалт, бетон,
строителни отпадъци,
свит, миниатюрен,
като семе,
с мъртвешка видимост.
Сплъстено ДееНКа,
от чакащ изумруд
на пръстенче загубено
в калта.
Сиянието чака,
чистота.
Фасетките му отразяват
танца продължаващ
на дългите коси и пръсти,
смехът,
подхвърлящ Месечината
и младостта, избутваща
старило и патило.
И иде, бялото момиче,
облечено по модата,
завърта се
и от косата му околовръст
пръски от любов
и вечност.
Няма коментари