Тайната вечеря ще е крайно тайна-

за сам.

Няма прислуга, която да извади чаши,

една е чашата

и срязаната вена е една.

Има хляб и сол,

очакваща да я разсипе

нарочният.

Пристигат тайни спомени,

противно точни всяка вечер.

Спомени за думи, упреци,

конфузии, вина,

приятелства, предателства…

(Самоубийство е да смяташ,

че очакват от земен човек

божествено съвършенство.)

Спомени за всичко,

каквото имало в живота.

Неестествено е

на тайна вечеря

да дойде някой непознат.

Късат плътта,

за да се комкат,

знайни поименно.

Доверилите се,

с тези най- боли.

Защото са били обичани.

Първите, вторите,

младите.

Паметта бута солницата,

събира думи и погледи в шепа,

обира тишината.

„Искаме реч!”

„Сред спомените ми, един,

осъжда ме на кръст.

Но всичко свършва.

пийте кръв,

терзайте плът.

Това е за последно.”

Поетите са деликатни души, така че грубостта не е на място. Мога да пиша и химни, по- нататък ще ги пусна в блога
Благодаря, че посетихте някои от стихотворенията ми. Вероятно някое пристрастие или погрешно приписване на nedovolen са причина за минусите. Жалко, че се биете с мен още от началото (както Исав с Яков).

Абе nedoviolen от тази реалност Нео 00 от Андромеда ,Абе Папа Аврам,я пусни стихчета от младите ти чекеджийски години на сексуално-ученическа тематика.
Не ни занимавай с проблемите напиращи в болния ти мозък.
Омме сестро иииъ гушш татко.

Накъсвате мисли и пишете с "тайнствени" формули, подозирате в двойнственост... Ще се наложи да ви трия в бъдеще. Тези ви коментари оставям за илюстрация на делюзии.