Лебед,

спомням Андромаха.

Смирение вдовишко,

помилвани деца.

Миналото в бъдеще.

В безсилието има чест.

Достойнство и в това,

да не развяваш

минало достойнство.

В гневът, викът е към небето,

злощастната съдба натрапило.

Тогава шията изправя се

и слънцето вини.

Не заслужават пешките

вина зарад играча.

А инак, свита шията

се грижи за деня,

любимия, милувките

и земните неволи.

Спокойната увереност

на силния,

безстрастно да надмогваш,

без врява да намираш

мястото си,

лебедът владее.

Когато унизен,

от чувство заразен,

че грозно пате съм,

бих искал да замръзна

в леда- бил топъл дом,

поглеждам в север

и чакам птици на честта

да дойдат,

пример да дадат,

смирено как се пази

самочувствие.

Не е блестяща Андромаха,

тя е бяла.