Уважаема Мелинда,

И аз бих се развел,

ако науча,

че този с който живея

печели от страховете,

които създава сам.

Преди двайсет години,

онзи проблем

"Две хилядната",

не ви ли отвори очите,

че всичко е подлост

и насаждане на страх,

от който се печели?

Или замълчахте,

защото мълчанието

е злато

в семейната касичка?

Не забелязахте ли как

се очаква трепетно есента

не за багрите,

а заради бацилите?

Как вирулентно

се пълни стомаха

на фондацията?

Тази зима... все едно къде,

трябваше да се появи Вирусът

на страха.

Държавите да купуват,

без да избират цени,

нещо, което ще ги избави.

Другата есен пак

да купуват, купуват, купуват?

Не да се разведа,

госпожа Мелинда,

аз щях да се обеся в затвора,

след убийство.