Писах, че поезията е възникнала като мнемонично средство: https://anonimnik.blog.bg/poezia/2021/03/22/poeziiata-kato-mnemonichno-sredstvo.1754321
Освен ритъмът и римата, поетите ползват и запомнящия се образ като основа за стихотворението, а след символизма особено целенасочено и с изтънченост. Наистина, поезията стана достъпна за повече хора, но съперничещата форма- прозата също изгражда мощни образи, многозначещи митове, при това с по- голяма лекота и мащабност. Това изтиква поезията в тясна собствена среда. За да има предимство, поезията се насочи към интимното, личното на поета, което всъщност е всеобщо за читателите. Това е важното, което имаме да кажем. А римата и ритъмът, съчетани с ярка образност ще направят поетичния разказ запомнящ се. 
Това, което поетът има да каже на психотерапевт, това, което го прави "луд" е част от неговото откритие. Другата част е това, което го спасява и му помага да се изплъзне от боата на живота, която ни преследва и поглъща.

Това, което поетът има да каже на психотерапевт, това, което го прави "луд" е част от неговото откритие. Другата част е това, което го спасява и му помага да се изплъзне от боата на живота, която ни преследва и поглъща.

Вчера бях на изложба- стар български майстор. Великолепно пресъздаване на истината. ПОЧТИ като фотоапарат. Колко ли време и майсторство за портрет, който сега може да снима и първокласник.
НО, съвременният човек може да снима, но не може да избере композиция, акцент, единственото, което прави най- силно впечатление. Не може да погледне от уникален, невъобразим ъгъл. Фотоапаратът не може да си отреже ухото!