Рицарят на белия кон,

не се вестява с розичка

в зъбите при дама,

вееща си с кърпичка,

да отпъжда мушици и скука.

Той е случайна фигура,

непредсказуема.

Единствената, важна

е тя.

А тя е в безизходица.

Не с

Плач- до небето,

сълзи- до морето,

с ужас в сърцето,

защото тя винаги се е справяла.

Тя е юначна,

но мигът е коварен.
Тогава,

принцът ще се яви,

да я спаси

и утеши.

В дрипи или с панамена шапка,

но в сияние и непременно,

обуздал бял кон.

Утре, може да е пренебрегнат

или да отмине с пренебрежение.

Рицарят на бял кон се явява

само навреме.