Постинг
02.02.2018 21:43 -
Рожба човешка
Автор: anonimnik
Категория: Поезия
Прочетен: 558 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2018 21:44
Прочетен: 558 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 02.02.2018 21:44
Времето се препъна
и си удари нослето
защото:
често бързаше и не разбра,
че млади и стари не са наравно;
че не часовник тиктака,
а пластичният взрив на сърцата ни;
че светът е хлъзгаво място
за бързащи,
а вселената нехае за времето.
Само човек може да го оцени
преди да се облещи черепът.
и си удари нослето
защото:
често бързаше и не разбра,
че млади и стари не са наравно;
че не часовник тиктака,
а пластичният взрив на сърцата ни;
че светът е хлъзгаво място
за бързащи,
а вселената нехае за времето.
Само човек може да го оцени
преди да се облещи черепът.
От удареното носле протече пясък за обръщащия се часовник. Той се огледа за вярна ръка.
цитирайemelika написа:
От удареното носле протече пясък за обръщащия се часовник. Той се огледа за вярна ръка.
Когато времето беше бебе,
майка му- тъмна енергия
се будеше все нощем
(ами нямаше светлина)
и казваше:
Кога малкият ще литне,
че да светне?
Търсене