Фернандес  
Майко!!!
Вече е убит!
Вече е зарит!
Под стените на Мадрид!
Нали го предупредихме
да не прави революция?!
Че хитри ще се спотаят
за да изпълзят 
и се настанят
когато пометат креслата?
Че бедни сме готови,
да умрем един за друг,
но направим ли коремче,
дом и някаква опора,
и сме други хора.
Заставаме на стража
пред собствеността
и незакачането.   

Майко!!!
Отидоха в гроба, 
ръка за ръка,
като истински хора.
Няма да видят ,
как един по един
веригата пускат
и напускат.
Защото гледали дом,
работа, деца.
Няма да завижда,
че другият има двор
с окосена тревичка
по- голям от всички
и къща до водоскока
от всички най- висока.
Няма да пита
с  какви пари
и дали...

Той не сгреши.
Затвори очи.
Пръстта затули уста
на честността.

Мисля, че сгрешихме ние.  


Лори  
Лори, не спиш ли?
Имаш ли пари?
Лори?
Да помечтаем в тъмното,
че сме богати.
Че водим в Пукет и Бахамите,
мадамите.
Че не работим,
а печатани зелени хвърляме
на туземците опърпани,
а те се сбиват,
давят
и прекланят.  

Държавата ще дава
като крава
млекО за мен и теб,
а нашите синчета,
ще са в Оксфорд...
Не, в Чикаго,
в Пасадена какви имена,
Лори, миришат на зелено,
На пари, 
Лори!  

Ще викнем тогава
"Скапана територия,
Да сменим чипа на аборигените,
за да подскачат радостно
когато им подхвърлим дребните
и се търкалят
като ги похвалят."  

Ще те презирам, Лори,
когато съм с пари,
защото такъв е редът 
и влезеш ли в другата класа,
ставаш буржоазна леш,
щеш- не щеш.
И ти ще бачкаш
за да имам
и да ти се катерча по гърба,
за да виждам отгоре Бахамите,
коктейла и мадамите.
Какво би казал, а Лори?  

- Умри!