с топлите очи на доброта,

на любовник със рога прочути,

ти харема славиш в дън гора.

Нека с огнени целувки

изведа те с мене из града,

взрив сред пуйките надути

ненадмината по красота.

Не плаши се, аз в добро те водя,

и за мен ще бъдеш ти една,

не ще стъпиш никога в неволя,

ще узнаеш, що е любовта.

Стресна се душата й свенлива,

повече не я видях,

върна се при любовта си дива,

не поиска що й обещах.

***

            "през нея
             като да светеше"

Прозираше през нея слънце.

През  розовите пръстчета-

костички с пръстенче.

През крехките ушета- да ги схрускаш

и през страните, розов сладолед

сияеше.

През гънките й на полата

разкривайки крака, чак до четала

стройни, съблазнителни.

Така я беше слънце изрисувало,

като любим баща,

танцуващ с дъщеря си първи бал.