Като погледнем от такъв ъгъл- че римата, ритъмът, образите и другите средства на поезията са я правели чудесно средство за запомняне, ще разберем защо това е било елитарна форма на изкуство. Простолюдието е говорело в проза за ефимерното, а царете са имали нужда да запомнят важни неща относно историята, държавата, управлението, възпитанието. Казаната в рими и ритъм мисъл е по- запомняща се.

В този смисъл, основният въпрос за качество на поезията е Коя ваша собствена поетична творба бихте сложили вие или някой друг като отпечатък до календара? С коя ваша мисъл близките ви се гордеят и не я свалят от стената? Кое стихотворение би стояло толкова добре, колкото снимката насреща, напомняща ви ценнен миг? Не става дума за корица на книга, понякога това е заявление за притежаване, става дума за текст, цитат, цяло или част от стихотворение, който говори на очите.

Ако не става за това, ако никой не би си я сложил на видно място, простете, но …