Като в купе, до прозорец,
гледам ТV сцени от живота.
Съчувствено и малко злобно
им казвам, "Нямате бъдеще, мили."
Убийци, убити, 
политици знаменити,
и дори щастливци и влюбени,
Нямате бъдеще.
От този прозорец видяните
нямат никакво бъдеще,
защото влакът
е влак за Никъде.

Тракащият влак
е място за размисли.
"Какво ще видят, ако светна с фенерче в тавана?"
"Какво би било, ако с тази жена ..."
"Тук житото е изкласило!"
Влакът не е място за надежда,
защото винаги,
непременно
слизат.
Дори, когато се разтупти
детекторът че Купидон е наблизо,
тя неизбежно си тръгва.
А влакът мистично изчезва
към спирка Никъде.