Емигрантите са сенки от отвъд.

В сънищата ни не остаряват

и изпитваме носталгия към времето,

когато бяха с нас.

Децата им растат,

по снимки и и- мейли,

гласовете на момчетата мутират,

без  да знаем

тембър и акцент,

защото никога не сме ги чули.

Загърбваме ги в делника си,

като с арфата Орфей

и няма да се срещнем 

извън призрачните сънища.

Когато емигрантите поеха,

казах им последно "Сбогом".