Къде отиде, драги ми Уопър?

Пропадна, като портмонето след запой.

Защо останах без Петкан,

без книги и без спомени?

Безкрайни Алпи, рифове и плитчини

и няма кой да се изсмяфка.

Защото приказката свърши.

Няма острови за Робинзон и Немо,

няма как да се укриеш в трюма

и да бъдеш откровен със мишките.

Всичко е пренаселено от цивилизация

и няма къде да тръгнеш от нула.

Всеки е клон от някакъв клон,

семето изгнива в сянката.

Ела ме уитни, драги ми Уопър,

дойде време на а-мислието.

Усилието на ума е труд

срещу пари, а играта детинщина.

"Не от добро, а за добро пием,

драги ми господине",

а после се чудим къде са парите.

Уопър няма да дойде за покера.

С Годо, ще търсят

Слънчовата майка,

да врачува,

кога ще е време

за семе,

за да не гнием.

Дринк.

Бакбук.