Антоан Екзюпери беше и дьо Сент,
което налагаше някои задължения.
Благородството задължава.
Трябваше да се държи благородно
или поне вежливо.
Към това той се стремеше
да направи и хората по- добри,
като опитомява дивите.
Хората, но повече розичките.
И когато видя милата си роза,
оная до трите вулкана
с шип да му щипва чорапите,
(четох го някъде),
той се изненада,
неприятно.
Почуди се на еснафската й същност,
на липсата на благородство
у царицата на цветовете
и реши да я напусне.
хукна от страната,
дето се печатат световни пари,
дето откри
много особености
и хора особени.
И когато разправят,
бил полетял през пустинята,
за да изчезне
към звездите,
да избяга от несъвършенството,
от госпожица кърпачката,
от безхарактерния управник и от банкера,
от лисиците,
неподлежащи на опитомяване
и от себе си,
защото не се бил справил
със задълженията на благородството
срещу живия хаос,
той всъщност, най- традиционно
бе обезглавен
от третото съсловие.
... наоколо има толкова изненадващи неща. Безброй поети не стигат.
