В сукмани и литаци, 

самодиви

С коило във косата,

на колело в тревата

росна.

Босоногият им аромат

на мащерка с пелин

прелита стръковете,

боядисва кръговете

в тъмно.

Блестят нозете,

пара от земята

и цветен прах,

сред белезникава мистерия,

магия и съновидение

и пак живот.

Не спира танцът,

изоран с булдозери,

засят с асфалт, бетон,

строителни отпадъци,

свит, миниатюрен,

като семе,

с мъртвешка видимост.

Сплъстено ДееНКа,

от чакащ изумруд

на пръстенче загубено

в калта.

Сиянието чака,

чистота.

Фасетките му отразяват

танца продължаващ

на дългите коси и пръсти,

смехът,

подхвърлящ Месечината

и младостта, избутваща

старило и патило.

И иде, бялото момиче,

облечено по модата,

завърта се

и от косата му околовръст

пръски от любов

и вечност.