Много книжки,

за доброта, човеколюбие и хуманизъм,

за Бог, за етика,

но "Чело коте книжки"...

Животът ме кара да се срамувам.

Вървя сам под дъжда

и му съпернича.

Втриса ме пред хора,

които са ме обичали,

Давам целувки

с емотикони.

Лошо натворих,

колкото

за вдън земя.

А го зная,

... от книжките,

че живот се учи в живота,

че етика е отношение с хора,

непосредствено,

че сухи гащи риба не ядат

и на бюро не се ражда

човеколюбие.

Простете, моля,

хора, които съм огорчил.

В книгите синевата е друга,

рибата е в тигана,

а приказките възвишени.

Надеждата,

че ще оцените

постъпките ми като незначителни

ме кара да вярвам в хуманизма.

Вашият хуманизъм,

човеци.