
Прочетен: 1563 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.03 20:57


/по японски и тревненски мотиви/
Полят от теме до пети с коприна,
в признак на разположение,
попита императорът отхранените мъдреци:
„Пролетният цвят, таз момина премяна,
или есенните кадифени багри-
дрехи благородни, що е по- красиво?”
Любимката, принцесата Нукада*,
есенните кленове похвали:
по- дълго аленеят клонките им у дома .
Да, пролетният цвят не можеш скърши,
в паница, на полица,
до вечерта окапва, в бъдеще забързан.
След Изтока се връщам тук,
поглеждам към слънца резбовани
и други мисли се преплитат.
На младостта копнежът е за зрелост,
за юлско слънце- плодороден пек.
А зрелостта за младостта копнее.
Все прави сте, о, източна принцесо
и калфата, резбовал зной,
и майсторът с стотици маргаритки.
* Принцеса Нукада но Окими е изявена японска поетеса от 7 в.