Класика от френския шансон- 1964 г. Жан Фера възпява планината, която ражда хора.

 

Един по един напускат своето.

Отдавна мечтаят да заминат,

да си изкарват прехраната

далеч от родна земя.

Към града и неговите неизвестност,

мравуняк и зрелища.

 

Старите, не са интересни,

когато машинално кривят устни,

уж всичко знаят...

а е колкото да убиват пъдпъдъци, яребици

и да ядат козе сирене.

 

Въпреки това, планината е красива.

Можеш ли да си представиш?

Видях по жицата лястовички,

май есента тъкмо е настъпила?

 

С ръце над челата,

тези катереха склона до свой незначителен връх.

Какво значение имат миналите години?

По рождение те са с добри души,

възлести като лоза.

 

А лозeто, потъва в тръни.

Вино няма да се лее повече,

макар и лошо- второто,

но ги правеше столетници.

Само за хвърляне,

да не замайваше главата.

 

Въпреки това, планината е красива.

Можеш ли да си представиш?

Видях по жицата лястовички,

май есента тъкмо е настъпила?

 

Две кози, в прибавка няколко овце.

Едната година добра, другата не.

Без празници, без нови срещи.

А момичетата искат да са на бал.

Няма нищо по-нормално от това

да искаш да си живееш живота.

 

Там животът им ще е ченгета

или държавни чиновници.

Ще чакат, без притеснения

звънецът за пенсионирането.

Трябва да научиш какво да харесваш

като се връщаш в евтината панелка

да ядеш пиле с хормони.

 

Въпреки това, планината е красива.

Можеш ли да си представиш?

Видях по жицата лястовички, 

май есента тъкмо е настъпила?


https://www.youtube.com/watch?v=VbI5vX3le0I

Наистина, имам приятели, които запяха "София, мамо, София". Стават тъкмо ченгета и държавни чиновници. Живеят в панелки и ядат пилета с хормони. Ама и приятели, които заминаха в чужбина са така.
А метафората с второто вино? Това второкачественото, от което искаме да избягаме, а всъщност то ни е направило човеци?
А метафората с лястовиците?
Пророчества на поезията.