Може би е ненавременна политическа пролет, но ме привлича ретро в стила на 1968-ма. Ето текста на „Итака” на Лучо Дала. Много е вълнуваща песента, особено припева, акомпаниран с барабанния ритъм на гребците. Зрее бунт, при това не на гърбушкото Терсит, а на обгорели във вятър и буря мъже. Мъже не по- малко смели от Одисей. Само по- бедни.

 https://www.bing.com/videos/search?q=lucio+dalla+itaca+testo&qpvt=lucio+dalla+itaca+testo&FORM=VDRE

Капитане, в очите ти все е

благородната ти съдба,

а мислиш ли понякога за моряка,

останал без хляб и вино?

Капитане, какво откри?

Принцеса във всяко пристанище!

Мислиш ли понякога за гребеца,

когото жена му смята за мъртъв?

Итака, Итака, Итака

 Само там имам дом.

Итака, Итака, Итака

И искам да се прибера

От морето, от морето, от морето

Капитане, твоите грешки

плащам и аз с дни на живота си,

като най-голям грях,

на който боговете се присмиват.

И ако ти умреш, мре владетел,

в дома ти има за наследяване.

Когато аз не се прибирам,

у дома са гладни и жадни.

Итака, Итака, Итака