Може би е ненавременна политическа пролет, но ме привлича ретро в стила на 1968-ма. Ето текста на „Итака” на Лучо Дала. Много е вълнуваща песента, особено припева, акомпаниран с барабанния ритъм на гребците. Зрее бунт, при то...

 Класика от френския шансон- 1964 г. Жан Фера възпява планината, която ражда хора.
 
Един по един напускат своето.